Световният ден на психичното здраве се отбелязва за първи път на 10 октомври 1992 г. Той стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве, създадена през 1948 година. В нея членуват организации и лица от 112 страни от цял свят.

Федерацията е акредитирана за консултант на ООН и работи в тясно сътрудничество със СЗО, ЮНЕСКО, Комисариата на ООН за бежанците, Комисията за човешки права, Международната организация по труда и др. 

„Няма здраве без психично здраве“

В Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021-2030 г. се посочва дефиницията на СЗО за психично здраве: състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто като отсъствие на болест или недъг. По същата логика психичното здраве не може да се определя просто като отсъствие на психична болест, а като психологично благополучие (чувство, усещане за благополучие) и/или адекватна приспособимост, съобразена с обществено приетите стандарти на човешки отношения.  

Психичното здраве дава възможност

   За нормално развитие и изява на човешкия потенциал;

   За самостоятелен, смислен и удовлетворяващ живот;

   За изграждане на хармонични отношения: със собствените си потребности, чувства и желания; с общността, в която живееш – да взаимодействаш и  да се свързваш с другите хора по взаимно обогатяващ и подкрепящ начин.

   За пълноценна професионална изява;

   За отсъствие на трайно чувство на страдание, унижение  или изолация. 

Какво е асертивност?

Терминът е широко разпространен в западната психология, произхожда от англ. аssert – отстоявам, заявявам, доказвам. Например to assert oneself – отстоявам правата си.

Разбирането за асертивност се появява през 50-60-те години на ХХ век като алтернатива на агресивното и манипулативно влияние. Асертивността е форма на поведение, при която се демонстрира самоуважение и уважение към другите. Основава се на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всеки – своята и на другите хора като отделни индивиди. То е ефективно при всяко взаимодействие. Ако формира умение да бъде асертивна, личността ще може по-лесно да създава близки взаимоотношения с хората от своето обкръжение, ще бъде по-успешна в комуникация с авторитети. 

Да си асертивен означава:

   Да осъзнаеш че имаш редица права, които можеш да използваш и защитаваш;

   Да придобиеш ясна картина за това как се чувстваш и да разглеждаш чувствата като нещо важно и значимо;

   Да се изразяваш ясно, просто, директно и по свой начин;

   Да не доминираш над другите и да не се разпореждаш с тях;

   Да разглеждаш като предизвикателство ситуациите, в които ти (или други хора) не участваш равностойно;

   Да си отворен и честен към себе си и към другите;

   Да изслушваш гледната точка на другите и да проявяваш разбиране;

   Да приемаш това, което чувстваш, мислиш и правиш;

   Да уважаваш чувствата на другите и нещата, които правят.

РЗИ – Софийска област

Дирекция „Обществено здраве“

Отдел “Профилактика на болестите и промоция на здравето”